Първият ден в училище е един от тези моменти, които детето ще помни — независимо дали е изпълнен с вълнение или тревога. Начинът, по който родителят го е подготвил, влияе пряко на това преживяване. Подготовката е много повече от купуването на раница и моливи.

Емоционалната подготовка е на първо място. Говорете за училището предварително — честно и позитивно, без да преувеличавате. „Ще се запознаеш с нови деца“, „Ще учиш нови неща“, „В началото може да е малко непознато — и това е нормално.“ Детето, което знае какво да очаква, е по-малко изненадано и по-устойчиво.

Посетете училището предварително, ако е възможно. Разходката до класната стая, виждането на двора и запознаването с учителя преди официалния ден значително намаляват тревожността. Непознатото плаши повече от познатото — дори когато е само наполовина познато.

Практическите умения имат значение. Детето, което може само да се облича, да отива до тоалетната и да отваря кутията за обяд, е много по-уверено. Ако има пропуски, упражнявайте ги в месеците преди. Не оставяйте тези умения за последния момент.

Установете рутина преди ученето да започне. Ранно лягане, ранно ставане, закуска — тялото и умът на детето се нуждаят от редовност, за да функционират добре. Детето, изпратено уморено в училище, е в неравностойна позиция от самото начало.

Говорете за тревогите, ако детето ги изразява — без да ги отхвърляте и без да ги раздувате. „Нормално е да те е малко страх от нещо ново. Аз също понякога се притеснявам от нови неща — и после виждам, че не е толкова страшно.“ Нормализирането е мощен инструмент.

И накрая — изпращайте детето с увереност. Ако вие сте спокойни и позитивни при раздялата, детето усеща, че ситуацията е безопасна. Ако плачете и се колебаете, то улавя тревожността. Вашето присъствие при раздялата е последното послание, което детето носи в класната стая.