Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Грешката е неизбежна и необходима. Детето, което никога не греши, е дете, което никога не пробва нещо ново. Но не всяка грешка автоматично учи — тя учи само когато е обработена в подходяща среда и с подходяща реакция от страна на значимите възрастни.
Реакцията на родителя или учителя определя дали грешката ще бъде научен урок или травматично преживяване. Гневът, срамът и наказанието активират системата за заплаха в мозъка на детето — а в такова активирано състояние ученето е физически невъзможно. Любопитното, спокойно разглеждане на грешката активира системата за изследване — и там ученето процъфтява.
Простото казване следващия път ще е по-добре не е достатъчно. Детето се нуждае от помощ в разбирането какво конкретно може да направи по-различно. Въпросът какво мислиш, защо се получи така е несравнимо по-ценен от обяснението, защото принуждава детето да анализира, а не само да чуе.
Моделирането от страна на родителя е мощно. Когато родителят допуска грешка пред детето и я назовава — сгреших, ще го поправя — той предава урок за устойчивост, самокритика без самонаказание и готовност за поправка. Тези уроци не се преподават с думи, но остават за цял живот.
Перфекционизмът при деца е честа последица от среда, в която грешките не са приемани. Детето, научило, че грешките са опасни, развива стратегии за тяхното избягване — включително избягване на предизвикателства, прикриване и отричане. Тези стратегии са разрушителни в дългосрочен план.
Средата, в която грешката е нормална и обучителна, отглежда деца с нагласа за растеж, по-висока устойчивост и по-голяма готовност за поемане на разумни рискове. Тя е може би най-ценният подарък, даван на детето в образователна или семейна среда — подарък, невидим в момента на даването, но изключително ценен в дългосрочна перспектива.
Родителят, желаещ да изгради среда, приемаща грешките, може да започне от себе си. Да сподели собствена грешка с детето — без самонаказание, без излишна драма, с любопитство и с готовност за поправка — е живата демонстрация на онова, което иска да предаде. Тази конгруентност между думи и поведение е основата на всяко ефективно родителство.
Създаването на среда, приемаща грешките, е отговорност на целия обкръжаващ контекст — семейство, детска градина, училище. Институциите, наказващи грешките, и тези, превръщащи ги в учебен материал, отглеждат различни видове хора. Детето, прекарало детството си в среда, в която грешката е нормална и обучаваща, влиза в зрелостта с инструменти за справяне с неизбежните провали на реалния живот.