Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Начинът, по който хората измерват успеха, разкрива изключително много за техните ценности, убеждения и разбирането им за смисъла на живота. Мярката за успех не е обективна и универсална — тя е конструирана и зависи от референтната рамка, която всеки приема, съзнателно или несъзнателно. Разбирането на тези мерки е от съществено значение за това дали постиженията водят до трайна и дълбока удовлетвореност или до постоянно чувство на недостатъчност и вътрешна неудовлетвореност.
Сравнението с другите е най-разпространеният начин за измерване на успеха. Хората гледат около себе си — колеги, приятели, публични личности — и оценяват собственото си положение спрямо тяхното. Този метод е особено коварен, защото сравнението нагоре винаги може да бъде намерено — винаги ще съществува някой с повече постижения и по-добри резултати. Изследванията показват убедително, че социалното сравнение е водещ фактор за неудовлетвореност дори при хора с обективно много добри резултати.
По-стабилна алтернатива е измерването спрямо собствените лични цели и стандарти. Когато успехът се дефинира вътрешно, той зависи от реалния прогрес, а не от сравнението с другите. Дали съм по-добър от вчера? Постигнах ли това, което си поставих за конкретна и ясна лична цел? Тези въпроси дават по-точна картина на реалния напредък и са много по-малко податливи на изкривяване от случайни и непредвидими странични фактори извън личния ми контрол.
Институционалните мерки за успех — оценки, дипломи, длъжности, заплати — играят важна социална роля, но имат сериозни практически ограничения. Те измерват само онова, което може да бъде стандартизирано и количествено изразено, и пропускат важни аспекти на постижението: творчество, влияние, личностен растеж, качество на взаимоотношенията. Хората, ориентирани изключително към институционалните мерки, нерядко успяват блестящо по тях, но се чувстват дълбоко неудовлетворени и лишени от смисъл.
Осъзнатото избиране на лични мерки за успех е сред най-важните решения, които човек може да вземе. То определя накъде е насочена жизнената енергия, какво се счита за достатъчно и кога идва истинската удовлетвореност. Хората, дефиниращи успеха сами и по собствени критерии, а не по чужд шаблон, са значително по-устойчиви при трудности и значително по-щастливи при постиженията си.