Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Планетите не се движат произволно — те следват точно определени закони, открити от Йоханес Кеплер в началото на 17 век и обяснени теоретично от Исак Нютон малко по-късно. Тези закони важат не само за планетите около Слънцето, но и за всички тела, обикалящи около друго по-масивно тяло в Слънчевата система и отвъд нея. Те са едно от най-значимите открития в цялата история на науката и формират самата основа на съвременната небесна механика.
Първият закон на Кеплер гласи, че планетите се движат по елипси, а не по кръгове, каквото е предполагала по-ранната астрономия. Слънцето не е в центъра на елипсата, а в един от двата й фокуса. Това означава, че разстоянието между планетата и Слънцето постоянно варира по орбитата — в перихелия планетата е най-близо до Слънцето, а в афелия е най-далеч от него. Тази особеност влияе пряко на скоростта и на климата на съответната планета.
Вторият закон на Кеплер обяснява скоростта на движение. Планетата се движи по-бързо, когато е по-близо до Слънцето, и по-бавно, когато е по-далеч. По-точно — линията между планетата и Слънцето изминава равни площи за равни периоди от време. Земята например е малко по-бърза в началото на януари, когато е в перихелий, отколкото в началото на юли, когато е в афелий. Тази разлика в скоростта е малка, но напълно измерима с точни съвременни инструменти.
Третият закон установява математическа връзка между периода на обиколката и разстоянието от Слънцето. Колкото по-далеч е планетата, толкова по-дълго отнема обиколката й. Нептун, най-отдалечената от осемте планети, завършва своята обиколка за около 165 земни години, докато Меркурий я завършва за едва 88 дни. Разликата е огромна и се дължи изцяло на разстоянието. Тези числа не са приблизителни — те са изчислени с висока точност и се потвърждават от наблюдения и космически мисии.
Нютон по-късно обяснява защо планетите следват тези закони — чрез закона за всеобщото привличане. Гравитацията на Слънцето удържа планетите в орбита, а инерцията им пречи да паднат директно в него. Резултатът е непрекъснато кривилинейно движение — елиптична орбита. Именно тази двойна сила е причината планетите да обикалят Слънцето стабилно в продължение на милиарди години.