Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Самооценката не е черта на характера, с която се раждаме — тя е конструкция, изградена чрез хиляди малки взаимодействия с хората около нас. В детството тези взаимодействия са преди всичко с родителите и близките — и те оставят отпечатък, продължаващ десетилетия.
Детето познава себе си чрез огледалото на другите. Какво отразява огледалото определя в голяма степен какво детето вярва, че е. Когато огледалото отразява компетентност, любов и ценност — дори в моменти на грешка — детето изгражда стабилно ядро на самооценка. Когато огледалото отразява критика, пренебрежение или условна любов, изградената картина е несигурна.
Важно разграничение е между самооценка, изградена върху постижения, и самооценка, изградена върху ценност. Детето, обичано заради успехите, живее в постоянна тревога за следващото постижение. Детето, обичано като личност — независимо от резултата — развива самооценка, неразрушима от провала.
Провалите, обработени правилно, са мощен инструмент за изграждане на самооценка. Детето, научило, че може да се провали, да стане и да продължи, развива устойчивост, несравнимо по-ценна от защитата от провал. Родителят, предпазващ детето от всяко разочарование, всъщност подкопава самооценката му.
Вътрешният глас на детето постепенно се обособява от гласовете на другите — той е интернализирана версия на онова, което е чувал за себе си. Ако е чувал критика, вътрешният глас критикува. Ако е чувал насърчение, вътрешният глас насърчава. Тази интернализация продължава да работи и в зряла възраст, нерядко без осъзнаване.
Разбирането на тези механизми позволява по-осъзнато родителство — не безупречно, но насочено. Посланията, давани на детето за себе си, са едни от най-мощните подаръци или тежести, с които то тръгва в живота и с които изгражда себе си.
Родителят, осъзнаващ влиянието си върху самооценката на детето, не е обречен на тежестта на перфекционизма. Достатъчно добрата среда — достатъчно приемаща, достатъчно поощряваща, достатъчно последователна — е цялото, от което детето се нуждае. Не безупречността, а наличието на стабилна, откликваща връзка е онова, което изгражда самооценката, способна да понесе трудностите на живота без да се срути.
Самооценката е жив процес — тя се изгражда, уврежда и поправя непрекъснато. Дори родители, дали несигурни послания в ранните години, могат да работят върху промяната им в по-зряла детска или юношеска възраст. Важното е осъзнатостта и готовността за промяна, а не перфектността от самото начало.