Мисия

Контакти

Оценката на варианти е централна и задължителна стъпка в процеса на вземане на решения. Когато разполагате с няколко пътя напред, способността да ги сравните систематично и обективно определя качеството на крайния избор. Без структуриран подход оценката лесно се превръща в рационализация на предварително предпочитан вариант, без реален анализ на всички съществуващи реални алтернативи.

Първата стъпка при оценката на варианти е ясното и предварително дефиниране на критериите. Какво е важно в конкретната ситуация — цена, скорост, риск, дългосрочна стойност, съответствие с ценностите? Критериите трябва да бъдат изведени преди разглеждането на самите варианти, защото в противен случай е лесно да се нагоди списъкът така, че несъзнателно и подмолно да облагодетелства вече харесан вариант.

Когато критериите са ясни, полезен инструмент е матрицата за решения. Тя позволява всеки вариант да се оцени по всеки критерий, а при необходимост критериите могат да се претеглят според важността им. Тази структура принуждава мислителя да обмисли внимателно всяка комбинация вариант-критерий, вместо да оценява вариантите глобално и интуитивно без задълбочен и честен анализ на всички аспекти.

Важна, но често пренебрегвана стъпка е оценката на рисковете и несигурностите. Всеки вариант носи не само очаквани резултати, но и вероятностни такива. Вариант, изглеждащ оптимален при очакваните условия, може да се окаже катастрофален при разумно възможни отклонения от тях. Задаването на въпроса „Какво може да се обърка?“ за всеки вариант е задължителна стъпка в оценката.

При оценката на варианти трябва да се вземат предвид и т.нар. невъзвратими разходи — вече похарченото не трябва да влияе на бъдещата преценка. Поддържането на губещ вариант само защото вече е инвестирано в него е класическа грешка и неизбежно води до лоши решения в дългосрочен план. Добрата оценка гледа напред, не назад към вече направените разходи и усилия.

Накрая, качествената оценка на варианти изисква готовност за промяна на мнението при нова информация. Привързаността към предварителна позиция е враг на обективната оценка. Хората и организациите, които поддържат отворен ум и редовно актуализират преценките си при промяна на обстоятелствата, вземат значително по-добри решения в динамична и непредвидима среда с много неизвестни.