Детето, което удря, хапе, хвърля неща или крещи, е дете в дистрес — не дете с лош характер. Разбирането на това различие е отправната точка за всяка ефективна реакция. Агресията е поведение, зад което стои нещо по-дълбоко, и задачата на родителя е да стигне до него.

При малките деца агресията е предимно комуникационна. Детето, което не може да назове чувствата си или да изрази нуждите си с думи, го прави с тяло. Ударът е заместител на изречение, което детето още не може да каже. Именно затова емоционалният речник е и инструмент за намаляване на агресията.

При по-големите деца агресията може да е реакция на стрес, фрустрация, социални трудности или несигурност у дома. Детето, изложено на агресивни модели — в семейството, в екрани, в социалната среда — е по-склонно да го пресъздава. Средата е мощен фактор.

Реакцията на родителя при агресивен епизод определя много. Ответната агресия — викане, физическо наказание — моделира точно поведението, което искате да спрете. Тя също така ескалира ситуацията и не учи детето нищо, освен че по-силният може да налага волята си с физическа сила.

Ефективната реакция е спокойна и ясна: „Не се удря. Спри.“ — кратко, без дълга лекция в момента на взрива. После, когато детето се е успокоило, идва разговорът: „Какво се случи? Какво чувстваше? Какво можеш да направиш следващия път вместо да удряш?“

Търсете моделите. Ако агресията се повтаря в определени ситуации — преди сън, след училище, около определен човек — в тези модели е отговорът. Агресията е симптом; причината е скрита зад него.

Ако агресията е честа, интензивна и не намалява въпреки последователните ви усилия, потърсете помощ. Детският психолог може да идентифицира причините и да предложи конкретни стратегии — за детето и за вас.