Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Аминокиселините са органични молекули, които служат като основни градивни единици на белтъците. Всяка аминокиселина съдържа аминогрупа, карбоксилна група и специфична странична верига, която определя нейните уникални химични свойства. Именно различията в страничните вериги правят двадесетте стандартни аминокиселини толкова различни по форма, заряд и химично поведение — а оттам и по конкретна биологична функция в рамките на протеиновите молекули в организма.
Аминокиселините се делят на незаменими и заменими. Незаменимите — девет на брой — не могат да бъдат синтезирани от тялото и трябва задължително да постъпват с храната. Те включват левцин, изолевцин, валин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и хистидин. Заменимите аминокиселини тялото произвежда само, когато разполага с подходящи молекулни предшественици. Съществуват и условно незаменими аминокиселини — такива, чието производство е недостатъчно при болест, стрес или период на бърз растеж.
Ролите на аминокиселините в организма надхвърлят далеч функцията им като градивен материал за протеини. Глутаматът е основен възбуждащ невротрансмитер в мозъка. Триптофанът е прекурсор на серотонина — хормона на доброто настроение. Тирозинът участва в синтеза на допамин и адреналин. Аргининът стимулира производството на азотен оксид, необходим за разширяването на кръвоносните съдове. Тези функции показват, че балансираният прием на аминокиселини влияе не само на мускулите, но и на психичното здраве и емоционалното равновесие.
Аминокиселините се свързват помежду си чрез пептидни връзки, образувайки полипептидни вериги — основата на всяка белтъчна молекула. Последователността на аминокиселините определя окончателната форма и функция на протеина. Промяна само на една аминокиселина в тази последователност може да наруши изцяло функционалността на протеина — именно това се случва при генетични болести като сърповидноклетъчна анемия, при която е засегнат хемоглобинът, пренасящ кислорода в кръвта.
За практически цели познаването на аминокиселините означава да знаете кои храни осигуряват пълен набор от незаменимите. Яйцата, месото, рибата и млечните продукти покриват всички девет незаменими аминокиселини. От растителните източници соята, киноата и амарантът са пълноценни. Останалите растителни храни следва да се комбинират стратегически за покриване на пълния спектър. Редовният и разнообразен прием на белтъчини е гаранцията, че организмът разполага с всички аминокиселини, необходими за здравето и пълноценното функциониране.