Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Детската ревност е нормално, предвидимо и в голяма степен неизбежно явление, но може да бъде изключително трудно за родителите да го разпознаят, разберат и управляват конструктивно. Тя се появява когато детето се чувства застрашено — реално или въображаемо — от загуба на внимание, специална обич или особено място в семейството.
Най-честата и класическа причина е появата на ново бебе в семейството. За по-голямото дете, което е свикнало да е в центъра на родителското внимание и грижа, новороденото може да изглежда като „нашественик“, отнел нещо ценно и незаменимо. Ревността, която следва, не е знак за лошо или разглезено дете — тя е напълно разбираема реакция на дете с неудовлетворена нужда от уверяване.
Ревността може да се прояви по много различни и понякога изненадващи начини: регресия към по-ранни поведения като накисване в леглото или исканети да бъде носено; агресия или враждебност към по-малкото; прекомерно и натрапчиво търсене на внимание; затваряне в себе си. Всички тези са начини детето да каже: „Забравихте ли за мен? Все още ли съм важен?“
Родителите правят голяма грешка когато омаловажават чувствата с „нямаш защо да ревнуваш, ние те обичаме“ — тъй като детето вижда и усеща конкретни промени в действителността. По-добрият и по-честен подход е да признаете чувствата: „Разбирам, че ти е трудно сега. Бебето взема много от времето ни. Ти все още си много важен за нас.“
Намерете специално „само-наше“ ежедневно или редовно „само-наше“ време с по-голямото дете — дори само петнадесет минути, изцяло и напълно посветени на него без прекъсвания. Тази малка, но последователна инвестиция изпраща ясно и силно послание: „Ти си специален и незаменим. Аз съм тук само за теб.“
Детската ревност не е проблем, който трябва да се елиминира с наказания или игнориране — тя е преходна фаза, която трябва да се навигира с търпение, разбиране и активна грижа. Децата, чиито чувства са признати и чиито нужди са посрещнати, преминават смело през нея и стават по-зрели и по-съпричастни.
Ревността при по-малките деца нерядко може да се трансформира чрез насърчаване на нова роля. Когато поканите по-голямото дете да помогне с бебето — да го наблюдава, да му пее, да му подава играчка — вие му давате активна и значима роля в семейството. Това трансформира ревността в гордост и принадлежност. Детето, усетило, че бебето е и негово, се свързва с него вместо да се бори с него.