Плачещото дете, вкопчено в крачола на родителя пред вратата на детската градина, е картина, позната на хиляди семейства. Тревожността от раздяла е реална, интензивна и — при повечето деца — напълно нормална. Разбирането на нейната природа е първата стъпка към правилното справяне с нея.

Тревожността от раздяла е свързана с развитието на привързаността. Между осмия и осемнадесетия месец от живота детето осъзнава, че родителят може да изчезне — и не разбира още, че ще се върне. Именно тогава тази тревожност достига своя пик. Тя е доказателство за здрава привързаност, не за нещо нередно.

При повечето деца тревожността от раздяла намалява значително след втората година. Но при някои продължава по-интензивно и по-дълго — и тогава може да се превърне в пречка за ежедневното функциониране на детето и семейството.

Ключовото правило при раздяла е да не изчезвате без предупреждение. Тихото отдалечаване, докато детето е разсеяно, изглежда по-лесно — но то учи детето, че не може да се доверява на сигналите, защото опасността може да дойде без предупреждение. Кратко, спокойно сбогуване — дори когато детето плаче — е по-добро.

Ритуалът на сбогуване помага. Едно прегръдка, едно „довиждане, ще те взема след обяд“ и рязко тръгване — без да се връщате при всеки плач. Последователността изгражда у детето предсказуемост и доверие, че раздялата не е изоставяне.

Внимавайте за трансфер на собствената тревожност. Ако родителят се сбогува с колебание, виновен поглед и прекомерно успокояване, детето усеща, че ситуацията наистина е опасна. Спокойното, уверено раздяла действа успокояващо — дори когато е трудно за вас.

Ако тревожността е много интензивна, продължителна или нарушава ежедневието — потърсете консултация с педиатър или детски психолог. Ранната подкрепа предотвратява задълбочаване и дава на детето инструменти за справяне, преди проблемът да е станал навик.