Мисия
Контакти
Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, и да четеш и откликваш адекватно на емоциите на другите. При децата тя не е вродена като завършена система — тя се развива, и средата определя дали ще се развие пълноценно.
Първата стъпка в развитието на емоционалната интелигентност е наименоването. Детето, чиито родители назовават емоциите — виждам, че си ядосан, изглежда, че те е страх — развива речник за вътрешния си свят. Без имена, емоциите остават само физически усещания и неуправляеми импулси. С имена, те стават нещо, с което може да се работи.
Приемането на всички емоции — включително трудните — е вторият ключов елемент. Семейства, в които определени емоции са забранени или срамни, отглеждат деца с потиснат или изкривен емоционален живот. Не поведението, а емоцията трябва да е приета. Детето може едновременно да чувства гняв и да не удря — но за това му трябва пространство, в което гневът е легитимен.
Регулацията се изгражда чрез съ-регулация. Малкото дете не може само да успокои нервната си система — то се нуждае от спокоен възрастен, чието регулирано присъствие активира успокоителните системи в мозъка му. С времето детето интернализира тази способност и я прилага самостоятелно.
Емпатията — способността да разбираш и споделяш чувствата на другите — е третият стълб на емоционалната интелигентност. Тя се развива чрез моделиране и чрез преживяване: детето, чиито собствени емоции са приемани, учи да приема и тези на другите.
Емоционалната интелигентност е по-добър предиктор за дългосрочен успех и удовлетворение, отколкото когнитивните способности. Нейното развитие е инвестиция с многогодишна дивидент — за детето, за отношенията му и за хората около него.
Практическото развитие на емоционалната интелигентност не изисква специална програма — изисква ежедневна осъзнатост. Да назовеш емоцията на детето. Да приемеш чувството, докато поставяш граница за поведението. Да моделираш собственото си управление на емоции честно, включително когато не успяваш. Всяко от тези действия е малко упражнение с огромен кумулативен ефект върху емоционалната зрялост на детето в следващите десетилетия.
Семейства с висока емоционална интелигентност не са семейства без конфликт — те са семейства, справящи се с конфликта по-ефективно. Конфликтът, обработен с емоционална грамотност, укрепва отношенията вместо да ги разрушава. Детето, виждащо конфликт, последван от разбиране и помиряване, получава урок за устойчивостта на отношенията, несравнимо по-ценен от детството без конфликт и без помиряване.