Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Когнитивният стил е устойчивият, характерен за даден човек начин, по който той възприема, обработва и организира информацията. Той не описва колко умен е някой, а по какъв точно начин мисли — как категоризира, как решава проблеми и как реагира на нова или неочаквана информация. Тъй като когнитивните стилове са сравнително стабилни и трайни черти, те влияят последователно и предвидимо върху поведението и представянето в различни области и ситуации.
Един от най-изследваните когнитивни стилове е разграничението между полезависими и поленезависими мислители. Полезависимите хора обработват информацията в контекста на цялото поле — те са по-чувствителни към социалните сигнали и по-склонни да виждат цялостната картина. Поленезависимите са по-способни да изолират конкретни детайли от заобикалящия контекст и да анализират части независимо. Нито един от двата стила не е превъзхождащ — те са различни подходи с различни ситуационни предимства.
Друго разграничение се прави между аналитичен и холистичен когнитивен стил. Аналитичните мислители разбиват сложните проблеми на съставни компоненти и работят последователно стъпка по стъпка. Холистичните мислители предпочитат да схванат цялата структура преди да навлязат в детайлите. В практическа среда аналитичният стил е особено ценен при технически задачи, докато холистичният е по-полезен при стратегическо планиране и управление на сложни взаимосвързани системи.
Когнитивният стил влияе и на начина, по който хората учат. Тези, чийто стил е по-вербален, предпочитат текстови обяснения и дискусии. Тези с по-визуален стил схващат идеите по-лесно чрез диаграми, схеми и пространствени представи. Разбирането на собствения когнитивен стил е полезно не за да се ограничи обучението до комфортната зона, а за да се знае откъде да се тръгне и кои компенсаторни стратегии да се развиват активно.
Важно е да се разграничава когнитивният стил от когнитивните способности. Способностите описват максималното представяне — колко добре може да се справи човек при оптимални условия. Стилът описва предпочитания начин на работа. Хора с много различни способности могат да споделят един и същ когнитивен стил, и обратното. Разбирането на тази разлика е от значение за образованието и работната среда — ефективното обучение и управление задължително отчитат стила, без да подценяват потенциала.