Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Психическата защита е механизъм, чрез който умът предпазва човека от прекомерна тревожност, вътрешен конфликт и психична болка, която е трудно поносима в момента на преживяването. Тя действа несъзнателно — без човекът да взема съзнателно решение да я използва или активира. Понятието е въведено от Зигмунд Фройд и по-късно систематично разширено от неговата дъщеря Анна Фройд, която подробно описва различните видове защитни механизми и техните специфични функции в психичния живот на личността.
Защитните механизми не са патология и не са знак за слабост на характера или незрялост на личността. Всеки човек ги използва в ежедневието, за да се справя с трудни преживявания, загуба, провал или заплаха за самооценката. Те позволяват на психиката да функционира нормално, дори когато реалността е болезнена и трудно поносима в дадения момент. Проблемът настъпва, когато определена защита стане твърде ригидна и автоматична — когато вместо да помага, тя трайно блокира осъзнаването и личностния растеж.
Сред най-разпространените психически защити са: потискането — отблъскване на неприятни мисли от съзнанието; отричането — отказ да се признае реалността на неприятен факт; рационализацията — намиране на привидно логично обяснение за емоционално мотивирано поведение; проекцията — приписване на собствени нежелани качества на другите хора; и сублимацията — пренасочване на неприемливи импулси към социално полезни и творчески дейности.
Различните психологически школи разглеждат защитните механизми по различен начин и с различен акцент. Психодинамичните подходи ги поставят в центъра на разбирането на личността и психопатологията. Когнитивно-поведенческата традиция акцентира върху дисфункционалните мисловни схеми, но признава ролята на психичното избягване като форма на защита. Хуманистичните подходи подчертават значението на осъзнаването като основен и решаващ път към автентично и пълноценно съществуване.
Разпознаването на собствените защитни механизми е важна и централна цел в психотерапевтичния процес на всяка школа. Когато човек осъзнае кои защити използва и при какви обстоятелства ги задейства, той придобива по-голяма вътрешна свобода и реална способност за избор. Вместо да реагира автоматично и несъзнателно, той може да избере по-съзнателен и функционален отговор на трудна ситуация. Именно тази осъзнатост превръща психичната защита от невидима бариера в разбираем и управляем психологически феномен.