Психичното здраве е значително повече от отсъствието на психично разстройство или болест. Световната здравна организация го определя като състояние на благополучие, в което човекът реализира своите способности, справя се с обичайния житейски стрес, работи продуктивно и допринася активно за своята общност. Тази дефиниция поставя психичното здраве в положителна рамка — не като липса на болест, а като активно присъствие на функциониране, смисъл и благополучие в живота на личността.

Психичното здраве включва множество взаимосвързани измерения. Емоционалното измерение обхваща способността да се разпознават и управляват чувствата и да се изгражда емоционална устойчивост при трудни ситуации в живота. Когнитивното измерение включва яснота на мисленето, способност за вземане на решения и реалистична оценка на себе си и света. Социалното измерение се отнася до качеството на взаимоотношенията и чувството за принадлежност и свързаност с другите.

Психичното здраве не е статично — то се колебае постоянно във времето в зависимост от обстоятелствата, преживяванията и наличните ресурси на личността. Хора с диагностицирано психично разстройство могат да имат добро психично функциониране в ежедневието, докато хора без диагноза могат да страдат от значително влошаване на психичното си благополучие. Това прави ясна разграничението между психично разстройство и психично здраве като два различни, макар тясно свързани, континуума, върху всеки от които всеки човек заема различна позиция.

Факторите, които поддържат психичното здраве, са разнообразни и действат на различни нива едновременно. На индивидуално ниво те включват самоосъзнатост, устойчивост, смисъл в живота и ефективни стратегии за справяне с трудности. На социално ниво — подкрепящи взаимоотношения, принадлежност към общност и икономическа стабилност. Достъпът до психологическа помощ и намаляването на стигмата около психичните проблеми са ключови фактори на обществено ниво.

Грижата за психичното здраве е активен и съзнателен процес, а не пасивно очакване на по-добри обстоятелства. Редовното отделяне на внимание на своите вътрешни преживявания, поддържането на значими и подкрепящи връзки с другите, физическата активност и търсенето на помощ при нужда — всичко това е израз на психична зрялост и самоуважение. Психичното здраве не е просто отсъствие на болест, а пълноценен, активен начин на съществуване и участие в живота.