Развитието в ранна възраст обхваща периода от раждането до около шестата-седмата година и е по-интензивно от всеки друг период в живота. Промените, настъпващи в тези години — физически, когнитивни, емоционални, социални — поставят основите на всичко, което следва.

Физическото развитие е най-видимото, но не е най-важното. Под него протича изграждане на мозъчна архитектура с темп, неповторим в зрелостта. Синаптичните връзки се образуват с хиляди в секунда. Тези, използвани редовно, се укрепват. Тези, неизползвани, се изрязват в процес, наречен синаптично подрязване. Средата буквално оформя структурата на мозъка.

Когнитивното развитие в ранната възраст следва предсказуем, но индивидуален темп. Детето преминава от сетивно-двигателното разбиране на света към символното мислене — способността да представя нещо чрез нещо друго. Тази способност е основата на езика, играта с роли и по-нататъшното абстрактно мислене.

Емоционалното развитие е може би най-критичната ос. В тези години детето научава базовите умения за разпознаване, назоваване и регулация на емоциите. Децата, чиито емоции са наименувани и приети от възрастните, развиват несравнимо по-богати инструменти за управление на чувствата.

Социалното развитие преминава от пълна зависимост към първите стъпки на автономност. Детето учи как да поиска, как да се откаже, как да изчака, как да сподели — всички умения, изглеждащи прости, но изискващи стотици практики в безопасна среда.

Разбирането на ранното развитие е ключово не само за родители и педагози. То е основа за обществени политики, защото инвестицията в тези години е с документирано най-висока дългосрочна възвращаемост. Всичко, случващо се в ранната детска възраст, е основа за всичко, следващо след нея — с ефект, измерим десетилетия по-късно.

Разбирането на ранното развитие е ценно и за самите родители. То позволява по-реалистични очаквания, по-малко безпокойство за нормалните вариации в темпото и по-целенасочени избори за средата на детето. Родителят, знаещ какво е критично и в кой период, може да насочи енергията си там, където има най-голям ефект — и да бъде по-спокоен за всичко останало, което се развива в своето собствено, уникално за всяко дете темпо.

Практически най-важното послание от науката за ранното развитие е просто: качеството на ранните отношения е по-важно от всяка образователна методика или стимулиращ материал. Детето, имащо стабилни, откликващи отношения с грижещ се възрастен, развива мозък с по-богати връзки и по-гъвкава архитектура, несравнима с тази на детето, лишено от реалното присъствие на значим за него човек.