Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Възпитанието е по-широко от правилата и поуките. То е съвкупността от ценности, модели и нагласи, предавани от по-възрастното поколение на по-младото — съзнателно и несъзнателно, чрез думи, но най-вече чрез поведение.
Ключово е разбирането, че децата усвояват не това, което им казваме, а това, което виждат. Родителят, поучаващ за честността и лъжещ по телефона пред детето, предава урок за лъжата, не за честността. Детето не регистрира инструкцията — то регистрира модела. Разривът между думи и действия е едно от най-разрушителните преживявания за детското доверие в авторитета.
Добрите ценности не се предават чрез лекции — те се предават чрез живот. Семейство, в което уважението е реално практикувано — между родителите, към по-старите, към непознатите — отглежда деца с вградено разбиране за уважение. Семейство, декларативно говорещо за уважение, но демонстриращо пренебрежение, отглежда объркване.
Възпитанието включва и умението да поставяш граници с обяснение. Детето, на което просто се казва не без обяснение, научава послушание. Детето, на което се обяснява защо — дори когато не го харесва — научава разсъждение. Тази разлика определя дали израства в изпълнител или в мислещ човек.
Неизменна част от възпитанието е и начинът, по който се обработват грешките — собствените и чуждите. Семейства, в които грешките се признават и от тях се учи, отглеждат деца с по-висока устойчивост и по-ниска склонност към самосаботаж. Грешката, третирана като катастрофа, внушава страх от провала. Грешката, третирана като информация, внушава любопитство към подобрението.
Възпитанието не е програма с начало и край — то е жива среда, действаща непрекъснато. Тя включва и самовъзпитанието на родителя: колко сме готови да се виждаме такива, каквито сме, и да работим върху онова, което не искаме да предаваме нататък.
Ефективното възпитание не изисква перфектност — изисква осъзнатост и готовност за поправка. Родителят, осъзнаващ, когато е надминал границата и способен да назове това пред детето, предава неоценим урок: хората могат да се видят честно, да се извинят и да се поправят. Тази способност — за честна самооценка и за поправка — е може би най-важното, предавано от едно поколение на следващото, и се предава единствено чрез пример, а не чрез поука.