Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Взаимността е принцип, лежащ в основата на всяко трайно човешко отношение. Тя е неписаното правило, което казва: ако аз дам нещо, очаквам да получа нещо обратно — не задължително същото, не задължително веднага, но в разумна мяра и в разумен срок. Когато взаимността изчезне, отношенията неизбежно се изкривяват.
Психологически, взаимността е един от най-мощните принципи на социалното влияние. Когато някой направи нещо за нас, ние изпитваме дълбоко вградена нужда да върнем услугата. Тази нужда е толкова силна, че работи дори когато не сме поискали помощта — и дори когато тя е дошла от непознат. Чувството за задължение е мощна и универсална социална сила.
Взаимността не е счетоводство. Тя не изисква точно равенство при всяка отделна размяна. Зрялото разбиране на взаимността е гъвкаво — знаеш, че понякога даваш повече, понякога получаваш повече, и имаш доверие, че балансът се изравнява с времето. Проблемите се появяват, когато едната страна постоянно дава, а другата постоянно взима.
Взаимността присъства не само в личните, но и в деловите отношения, в политиката и в международните отношения. Тя е механизмът, чрез който хората създават мрежи от взаимна подкрепа — мрежи, много по-ефективни от изолираните индивидуални усилия. Без нея общностите се разпадат.
Хората, разбиращи взаимността, не чакат пасивно да бъдат обслужени. Те дават пръв — с разбирането, че това задвижва процес на взаимно обогатяване. Щедростта, проявена разумно, не е наивност. Тя е стратегия, основана на дълбоко познаване на човешката природа.
Взаимността като принцип е и основата на общественото доверие. Там, където хората чувстват, че тяхното участие и принос се признават и отвръщат, те участват повече. Там, където взаимността изчезва, се появяват апатия и отчуждение. Разбирането на взаимността е и разбиране на социалния клей, без който никоя общност не може да функционира дълго. Познаването на взаимността е и познаване на собствената ни роля в отношенията.
Взаимността е изкуство — балансът между отдаването и получаването, без да изгубиш себе си в нито едната крайна посока. Разбирането й е и разбиране на социалния клей, без който никоя общност не може да функционира дълго и успешно.