Контролът е процесът на наблюдение, измерване и коригиране на дейности с цел осигуряване на съответствие с предварително зададени цели, стандарти или норми. Той е неотделима и незаменима функция на управлението — без контрол плановете остават просто добри намерения, а организациите губят ориентация и способност да постигат желаните резултати системно, предвидимо и ефективно в динамична среда.

В управленска теория контролът е последната, но не по-малко важна стъпка в класическия управленски цикъл: планиране, организиране, ръководство и контрол. Той затваря цикъла, като сравнява постигнатото с планираното и идентифицира значимите отклонения навреме. Без тази критична обратна връзка организацията функционира сляпо, без надеждна информация дали движението е в правилната посока или се е отклонило трайно от желания курс.

Контролът се проявява на различни нива и в различни конкретни форми. Предварителният контрол се осъществява преди извършване на дейностите — например проверката на квалификацията и опита на кандидатите преди назначаването им на отговорни позиции. Текущият контрол се извършва по време на самите процеси — като непрекъснатия мониторинг на производствената линия в реално работно време. Последващият контрол оценява постигнатите резултати след приключване на дейността и извлича ценни поуки за бъдещи подобрения в организацията.

В по-широк обществен контекст контролът е ключов механизъм за балансиране на власт и ефективно предотвратяване на злоупотреби с нея. Независимата съдебна власт контролира изпълнителната. Парламентът контролира правителството чрез законодателни правомощия и парламентарни въпроси. Свободната независима преса контролира институциите чрез публичност и прозрачност на информацията. Тези взаимни форми на контрол са основа на демократичните общества и ефективна гаранция срещу концентрацията на неограничена власт в едни ръце.

На лично ниво самоконтролът е способността да управляваш собственото си поведение, импулси и емоционални реакции в съответствие с личните ценности и дългосрочните цели. Хората с висок самоконтрол постигат измеримо по-добри резултати в образованието, кариерата и личните взаимоотношения с другите. Именно затова развитието на самоконтрола се счита за ключова жизнена компетентност с трайно и решаващо значение за успеха.

Контролът е фундаментален балансиращ принцип в природата, технологиите и обществото. Твърде малко контрол неизменно води до хаос, неефективност и злоупотреби. Твърде много контрол задушава инициативата, творчеството и необходимата адаптивност. Намирането на правилния и динамичен баланс между свободата и контрола е вечна и нерешена предизвикателна задача на управлението на всяко ниво и в контекст.