Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Орбитата е траекторията, по която едно тяло се движи около друго под действието на гравитацията. Планетите обикалят Слънцето по орбити, луните обикалят планетите, а изкуствените спътници обикалят Земята. Разбирането на орбитите е в основата на цялата съвременна космонавтика.
Формата на орбитата зависи от скоростта и посоката на движение на тялото спрямо привличащия го обект. Повечето орбити в Слънчевата система са елипси — затворени криви, в единия фокус на които се намира Слънцето. Идеалната кръгова орбита е специален случай на елипса, при който двата фокуса съвпадат.
Ключовият принцип на орбиталното движение е балансът между инерцията и гравитацията. Телото се стреми да продължи право напред по инерция, докато гравитацията го привлича към центъра. Когато тези две сили са точно балансирани, тялото описва стабилна орбита, без да се приближава или отдалечава.
Орбитите се характеризират с няколко основни параметъра. Голямата полуос определя средното разстояние от центъра. Ексцентрицитетът описва степента на отклонение от идеалната окръжност — при нула имаме кръг, при стойности близо до единица орбитата е силно издължена. Наклонът показва ъгъла между равнините на орбитата и референтна равнина.
Законите на Кеплер описват орбиталното движение с изумителна точност. Планетите се движат по-бързо, когато са по-близо до Слънцето, и по-бавно, когато са по-далеч. Квадратът на орбиталния период е пропорционален на куба на голямата полуос — тази зависимост позволява да се изчисли разстоянието до всяка планета по нейния период на обикаляне.
Изкуствените спътници използват същите физически закони. Спътниците на ниска орбита обикалят Земята за около деветдесет минути с огромна скорост. Геостационарните спътници се намират на специална орбита, при която периодът им съвпада с въртенето на Земята — те изглеждат неподвижни от повърхността и затова са идеални за телекомуникации.
Орбитите не са вечни. Атмосферното съпротивление, гравитационните влияния от другите тела и слънчевото налягане постепенно изменят параметрите им. Нисколетящите спътници трябва периодично да коригират орбитата си с двигатели, за да не навлязат в атмосферата.
Концепцията за орбитата е фундаментална не само за разбирането на Слънчевата система, но и за навигацията, телекомуникациите, метеорологията и изследването на Космоса. Всеки GPS сигнал, всяка метеорологична снимка и всяка мисия до отдалечена планета разчитат на прецизното изчисляване на орбити.