На пръв поглед перфекционизмът изглежда като положително качество — дете, което иска да прави нещата добре. Но зад тази фасада нерядко се крие нещо по-тревожно: страх от грешки, страх от провал и условна самооценка, обвързана единствено с резултата.

Перфекционистичното дете рядко е доволно от работата си. То изтрива рисунката и почва отначало, разкъсва домашното и пише наново, отказва да участва в игра, ако не е сигурно, че ще се справи добре. Зад тези поведения стои едно убеждение: „Ако не съм перфектен, не съм достатъчен.“

Откъде идва перфекционизмът? Частично от темперамента — някои деца са по природа по-склонни към него. Но и от средата: прекомерна похвала за резултати, критика при грешки, родители с високи и трудно постижими стандарти. Детето усвоява послание: стойността ти зависи от постиженията ти.

Важно е да разграничим здравословния стремеж към качество от деструктивния перфекционизъм. Детето, което иска да се справи добре и се опитва пак след неуспех, е мотивирано. Детето, което избягва опити, защото не може да поносе провала, е в капан.

Родителят може да помогне чрез моделиране на несъвършенство. Покажете на детето как вие правите грешки и как се справяте с тях спокойно. „Бъркам понякога — и това е нормално“ е урок, даден с поведение, не с думи.

Насочете вниманието от резултата към процеса. „Как се почувства, докато рисуваше?“ вместо „Добра ли е рисунката?“. Детето, чиято стойност е обвързана с усилието и преживяването, а не само с крайния продукт, е по-устойчиво на перфекционизма.

Ако перфекционизмът е интензивен и пречи на ежедневието — избягване на нови дейности, сълзи при малки грешки, силна тревожност — потърсете подкрепа от специалист. Ранното разпознаване предотвратява задълбочаване в по-голяма възраст.