Мисия

Контакти

Родителството е може би най-сложната роля, поемана от хората — и едновременно с това, едно от най-слабо подготвяните за нея. Ние влизаме в нея без лиценз, с очаквания, формирани от собственото ни детство, и с дете, което не идва с ръководство за употреба.

В своята същност родителството е задачата да отгледаш друг човек — да му осигуриш не само физическото, но и емоционалното, социалното и когнитивното развитие. Тя е задача, простираща се на десетилетия, изискваща постоянна адаптация, защото детето в различните му възрасти е фактически различно дете с различни нужди.

Едно от по-трудните аспекти на родителството е управлението на собствените неразрешени проблеми. Децата активират нашите уязвимости по начин, по който нищо друго не прави. Нашите нереализирани мечти, нашите страхове, нашите неизговорени болки — всичко това се изявява в отношението ни към децата, нерядко без да осъзнаваме как и кога.

Доброто родителство не означава съвършено родителство. То означава достатъчно добро — присъствие, отклик, корекция след грешка и готовност да признаеш когато си сгрешил. Децата не са наранени от факта, че родителите грешат — те са наранени от факта, че грешките не се признават и не се поправят.

Родителството е и дълбока лична трансформация. Малцина излизат от него непроменени. То налага преосмисляне на приоритетите и на смисъла по начин, несравним с нищо друго в живота.

Родителството изисква нещо рядко — готовност да бъдеш неудобно близо до себе си. Да видиш реакциите си такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искал да бъдат. Начинът, по който реагираш на разочарованието на детето, на неговото непослушание, на неговия успех — всичко това разкрива слоеве от собствената ти история. Тази готовност за самонаблюдение — без осъдителност, но с честност — е може би най-ценният подарък, който родителят може да си направи в процеса на отглеждането.

Родителите, готови да гледат в тези разкрития с любопитство вместо с вина, използват родителството не само като услуга към детето, но и като пространство за собствено израстване. Разбирането на родителството като роля, а не само като чувство, помага да го упражняваме по-съзнателно и с по-малко излишна вина.