„Времето в космоса“ е понятие с няколко различни значения. То може да се отнася до метеорологичните условия в близкото космическо пространство около Земята — т.нар. космическо време, или до начина, по който самото физическо понятие за „секунди“ и „часове“ се променя в различни условия. И двете значения са еднакво увлекателни и практически важни.

Космическото време — по аналогия с метеорологичното — включва явления като слънчеви изригвания, слънчев вятър и геомагнитни бури. Слънцето непрекъснато изхвърля заредени частици в Космоса. Когато мощна вълна достигне Земята, тя може да наруши радиокомуникациите, да повреди спътници и дори да предизвика смущения в електрозахранващите мрежи на повърхността.

Астронавтите в орбита са изложени на значително по-интензивно радиационно лъчение, отколкото хората на Земята. Магнитното поле на Земята и атмосферата осигуряват защита на повърхността, но тази защита намалява с височината. Дългосрочното излагане на космическа радиация е един от най-сериозните здравни рискове за бъдещи мисии до Марс.

Второто значение на „времето в Космоса“ е свързано с теорията на относителността. Времето не тече с еднаква скорост навсякъде — то зависи от скоростта на движение и от силата на гравитационното поле. При по-висока скорост или по-слаба гравитация времето тече по-бавно в сравнение с наблюдател на Земята.

Спътниците на GPS системата трябва да отчитат тази разлика. Часовниците им вървят по-бързо от тези на Земята заради по-слабата гравитация, но по-бавно заради орбиталната скорост. Без корекция за тези ефекти GPS навигацията би натрупвала значителна грешка всеки ден, правейки системата непригодна за прецизна употреба.

За астронавтите на борда на космическата станция времевите различия са минимални и практически незабележими в ежедневието. Въпреки това след дълъг престой в орбита астронавтите са изживели незначително по-малко биологично време в сравнение с хората на Земята — ефект, потвърден от прецизни измервания.

Денят и нощта в орбита имат съвсем различна продължителност. Международната космическа станция обикаля Земята за деветдесет минути, което означава шестнадесет изгрева и залеза за едно земно денонощие. Астронавтите поддържат изкуствен ритъм на деня и нощта, базиран на земното двадесет и четири-часово денонощие, за да запазят биологичните си часовници.

Разбирането на времето в Космоса е от критично значение за планирането на дългосрочни мисии. Защитата от слънчеви изригвания, управлението на радиационния риск и точността на навигацията са предизвикателства, с които науката работи активно с цел безопасно изследване на Слънчевата система.