Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Вятърната енергия е форма на кинетична енергия, получена от движението на въздушните маси в атмосферата. Тя е един от най-старите използвани от хората енергийни източници — ветроходните кораби и вятърните мелници са я впрягали в работа векове наред. Днес тя се преобразува в електричество чрез съвременни вятърни турбини и е сред най-бързо развиващите се сектори в глобалната енергетика. Потенциалът й е огромен — вятърът духа навсякъде по света и никога не спира да се обновява.
Вятърната турбина работи на принципа на аеродинамичната подемна сила — същия принцип, по който летят самолетите. Лопастите на ротора са профилирани така, че движещият се въздух създава разлика в налягането между двете им страни, което задвижва въртенето. Роторът е свързан с генератор, който преобразува механичното въртене в постоянен или трифазен електрически ток.
Вятърните турбини биват два основни вида. Хоризонталноосните турбини са стандартното промишлено решение — те имат три лопасти, монтирани на висока стоманена кула, и са автоматично насочени срещу вятъра с помощта на сензори. Вертикалноосните турбини имат различна конфигурация и могат да улавят вятъра от всяка посока, но са по-рядко срещани поради по-ниска ефективност.
Вятърните паркове могат да бъдат наземни и офшорни — изградени в морето или в езера. Офшорните инсталации използват по-силни и по-стабилни ветрове, генерират повече електроенергия на турбина и не заемат земеделска земя. Те са значително по-скъпи за изграждане и поддръжка, но компенсират разходите с по-висока и по-стабилна производителност в дългосрочен план.
Основното предимство на вятърната енергия е нейната неизчерпаемост и нулевите емисии по време на работа. Веднъж инсталирана, турбината не изгаря гориво и не отделя парникови газове. Земеделската земя около нея може да продължи да се обработва нормално, тъй като турбините изискват само малка площ за фундамента и пътя за техническо обслужване.
Ограничението е очевидно — вятърът е непостоянен. Когато духа слабо или спре напълно, производството спада до нула. Затова вятърната енергия се интегрира в по-широки енергийни системи, съчетани с резервни мощности или акумулаторни системи за съхранение. При правилно проектирана мрежа тя е надежден и икономически ефективен компонент на съвременния енергиен микс.