Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Законът е система от задължителни правила, установени от компетентен орган и обезпечени с възможността за принуда при неспазване. Той е основният инструмент, чрез който обществото регулира поведението на своите членове, разрешава конфликти и защитава правата на индивидите. Без закон всяко организирано съжителство е немислимо — дори и най-простото споразумение между двама души разчита на съществуването на правила, които дават смисъл на понятия като „задължение“, „право“ и „нарушение“. Законът е условието, без което общественият ред не може да бъде поддържан по мирен и предвидим начин.
Законите се различават от другите социални норми по своя задължителен характер и по механизма на прилагане. Моралните норми се спазват поради вътрешна убеденост или социален натиск. Религиозните правила се следват от чувство за дълг пред нещо висше. Законът обаче разчита на държавната принуда — на полицията, прокуратурата и съда. Именно тази принудителна сила го прави особено ефективен, но и особено чувствителен към злоупотреби: когато законите обслужват не общото благо, а частни интереси, те губят своята легитимност.
В правната наука съществуват различни теории за произхода и природата на закона. Естественоправните теории твърдят, че законите трябва да се основават на универсални морални принципи, произтичащи от природата или разума. Позитивистките теории отхвърлят това и настояват, че законът е само онова, което е установено от упълномощен орган — независимо от неговото нравствено съдържание. Между тези крайности стоят много нюансирани позиции, отразяващи историческото развитие на правото и различните философски традиции.
Законите не са статични. Те се менят с обществото — отразяват нови ценности, нова реалност, нови технологии. Процесът на законодателство е динамичен и политически: различни групи се борят за различни правила, отражавайки различни интереси и виждания за справедливостта. Добре функциониращата демокрация е тази, в която законодателният процес е публичен, участен и подчинен на конституционни ограничения, предотвратяващи тиранията на мнозинството.
Законът изпълнява множество функции едновременно — урежда договорни отношения, защитава собствеността, гарантира основни права, наказва престъпления и организира публичния живот. Тези функции са в постоянно напрежение помежду си и именно тяхното балансиране е задачата на правовата държава. Когато законът успява едновременно да бъде предвидим, справедлив и ефективно прилаган, той се превръща в най-надеждния гарант на гражданската свобода.