Много родители използват думата „наказание“ и думата „последствие“ като синоними. Те обаче описват два коренно различни подхода към детското поведение — с различни механизми и с различни дългосрочни резултати. Разграничението между тях е от огромно практическо значение.

Наказанието е действие, наложено от родителя с цел да причини неприятност, която да „научи“ детето. То е ориентирано към миналото — към вече извършеното действие, и разчита на страх или болка като мотиватор. В краткосрочен план то може да спре поведението, но не учи детето какво да прави вместо него.

Последствието, напротив, е пряко и логично свързано с поведението. Ако детето хвърли играчка, тя се прибира за известно време. Ако не изяде вечерята, не получава десерт. Последствията не са инструмент на гняв — те са предвидими, справедливи и свързани с реалността.

Ключовото различие е посоката на мотивацията. Наказанието учи детето да избягва поведение, за да избегне болка. Последствието учи детето да прави добри избори, защото разбира връзката между действие и резултат. Второто е много по-устойчиво и изгражда вътрешен компас, а не само условен рефлекс.

Прилагането на последствия изисква повече самодисциплина от родителя. Трябва да бъдете спокойни, конкретни и последователни. „Ако не приберете играчките преди вечеря, утре няма да ги използвате“ — и трябва да спазите това. Неспазеното последствие е по-вредно от никакво.

Важно е последствията да бъдат съразмерни. Масивна реакция на малка грешка объркано детето и подрива доверието. Целта не е да сломите детето, а да го научите. Разграничението между „аз правя грешки“ и „аз съм лош“ е особено крехко в детска възраст.

Родителят, който замени наказанието с добре обмислено последствие, ще забележи промяна — не само в поведението на детето, но и в качеството на отношенията с него. Децата, отглеждани с последователни последствия, развиват по-добро самоуправление и по-здрава представа за отговорност.