Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Похвалата изглежда очевидно добра — кой може да се противопостави на браво? Но изследванията на детската мотивация разкриват нещо неочаквано: не всяка похвала е еднакво полезна. Видът на похвалата определя дали детето развива мотивация за усилие или зависимост от одобрение.
Похвалата, ориентирана към личността — ти си толкова умен, ти си толкова талантлив — изгражда самообраз, уязвим при провал. Детето, чиято идентичност е обвързана с умността, избягва предизвикателствата, при които може да изглежда неумно. То предпочита лесното, защото трудното заплашва идентичността му.
Поощрението, ориентирано към процеса — виждам колко усилно работиш, намери много начини да опиташ — изгражда нагласата, че усилието е ценно само по себе си. Детето, знаещо, че забелязват старанието му, е склонно да поеме по-трудни задачи, защото старанието, а не резултатът, е мерилото.
Разликата е известна като различие между фиксирана нагласа и нагласа за растеж. Децата с нагласа за растеж вярват, че способностите им се развиват с практика. Децата с фиксирана нагласа вярват, че са или умни, или не са — и нищо не може да промени това. Вторите са по-склонни да се откажат при трудност.
Поощрението трябва да е конкретно и честно. Неконкретната похвала — чудесно за всяко действие — губи смисъла си. Детето усеща кога похвалата е автоматична и я обезценява. Конкретното наблюдение — забелязах, че преди да отговориш, помисли — е несравнимо по-ценно и по-мотивиращо.
Промяната от похвала към поощрение не изисква перфектност — изисква осъзнатост. Един въпрос, задаван преди да похвалим, може да промени ориентацията: хваля детето за това, кое е, или за това, което е направило и как го е направило? Отговорът на този въпрос, зададен честно и редовно, бавно пренасочва посланията, давани на детето за неговата стойност и за значението на усилието.
Пренасянето на поощрителния подход в образователна среда е едно от най-ефективните педагогически интервенции с доказан ефект. Учители, преминали от похвала за способности към поощрение на усилие и стратегии, наблюдават промени в ангажираността и устойчивостта на учениците. Тази промяна изисква само различни думи — но думите, казани последователно, имат силата да пренаписват убежденията на детето за самото него.