Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Страхът и тревожността изглеждат сходни на повърхността — и двете са неприятни усещания, свързани с опасност или заплаха. Но те са принципно различни феномени, и разбирането на разликата е важно за родителите, защото начинът на реагиране трябва да е различен. Подходът, ефективен при страх, не работи при тревожност и обратното.
Страхът е остра, специфична реакция на конкретна и реална заплаха в настоящия момент: детето се страхува от кучето, което тича заплашително към него. Тази реакция е здравословна, нормална и еволюционно необходима — тя ни предпазва от реална опасност и активира организма за защита. Страхът отслабва и изчезва когато конкретната заплаха премине или изчезне.
Тревожността е качествено различна — тя е хронично притеснение за бъдещо, несигурно или въображаемо събитие. Тревожното дете се притеснява от „какво ако“: „Какво ако не харесат новото ми училище?“, „Какво ако мама закъснее?“, „Какво ако се случи нещо лошо?“. Самата заплаха не е реална в настоящия момент — но усещането за опасност е напълно реално и много интензивно.
Нормалните детски страхове се развиват по предвидим начин, свързан с когнитивното развитие. Бебета и малки деца се страхуват от непознати и раздяла. Деца в предучилищна възраст — от тъмнина и въображаеми чудовища. По-голите деца — от провал, болест и социално отхвърляне. Тези страхове преминават сами с правилна подкрепа и израстване.
Тревожността е проблематична когато е несъразмерна с реалната заплаха и когато пречи на нормалното ежедневие. Дете, което отказва да ходи на училище поради тревога, нарушава сън или избягва приятели поради страхове, се нуждае от различна и по-специализирана подкрепа. При клинична тревожност е необходима помощ от специалист.
Родителите играят ключова роля и при двете. При страх — бъдете физически до детето, потвърдете безопасността, давайте информация и покажете спокойствие. При тревожност — избягвайте прекомерното успокояване, което на парадокс засилва тревогата, и помагайте постепенно и подкрепящо да се излага на ситуациите, от които се тревожи.
Важна роля в подкрепата на тревожното дете играе езикът, който използваме. Вместо изречения, обезценяващи преживяването, опитайте партньорски език: Разбирам, нека помислим заедно. Вместо нареждания да спре да мисли за страха — помогнете му да изработи конкретен план за действие при страшната ситуация. Езикът на партньорство изгражда усещане за контрол и намалява безпомощността, свързана с тревожността при децата.