Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Защо едно дете чете книги с видимо удоволствие без никой да го е карал, а друго се залавя с книга само когато получи обещана награда? Отговорът се крие в разликата между вътрешна и външна мотивация — един от най-важните и добре изследвани принципи в психологията на развитието и образованието.
Вътрешната мотивация е когато детето извършва дейност заради самото нея — защото я намира интересна, приятна, предизвикателна или значима. Детето, което рисува защото обича да изразява идеите си; детето, което чете защото историята го е погълнала — те са вътрешно мотивирани. Самото преживяване на дейността е наградата.
Външната мотивация е когато действието се извършва заради外ен стимул — похвала, награда, оценка, страх от наказание или одобрение от другите. Тя работи краткосрочно и понякога е необходима за нови или нелюбими задачи. Но има сериозен недостатък: когато стимулът изчезне, изчезва и мотивацията.
Изследванията разкриват нещо изненадващо: прекомерното използване на външни награди за дейности, които детето вече обича, всъщност намалява вътрешния интерес към тях. Ако всеки път наградите четенето с бонбони, то спира да е „моята любима игра“ и се превръща в „нещо, което правя заради бонбоните“. Психолозите наричат това ефект на свръхобосновката.
Родителите могат да подхранват вътрешната мотивация по конкретни и практически начини. Давайте избор там, където е разумно. Признавайте усилието и стратегията, не само крайния резултат. Задавайте въпроси, насочващи вниманието към самата дейност: „Какво ти беше най-интересно?“ вместо „Колко добре се справи?“
Целта не е да отгледате дете, което се подчинява на натиск — а дете, което избира добрите действия защото ги разбира, цени и желае. Вътрешно мотивираните деца учат по-дълбоко, устояват по-добре на трудностите и стават по-удовлетворени и ефективни хора в зряла възраст.
Намирането на правилния баланс между признание и свобода е умение, изискващо практика. Задавайте си въпроса: помагам ли на детето да се свърже с дейността или го откъсвам от нея? Когато наградата се усеща като натиск — тя откъсва. Когато признанието е искрено наблюдение — то свързва и подхранва. Разграничаването е финно, но с практика то става все по-естествено и автоматично за всеки родител.