Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Слънчевата система е разделена на две основни групи планети: вътрешни и външни. Тази класификация се основава на местоположението им спрямо астероидния пояс, физическите им характеристики и начина им на формиране преди милиарди години.
Вътрешните планети — Меркурий, Венера, Земята и Марс — са сравнително малки, скалисти и плътни тела, намиращи се между Слънцето и астероидния пояс. Изградени са предимно от силикати и метали, а повърхностите им са твърди. Всички четири имат малък брой спътници или нямат такива изобщо. Меркурий е едва малко по-голям от Луната, докато Земята е най-голямата вътрешна планета. Поради близостта до Слънцето леките газове са изпарили от тях в ранния период на Слънчевата система — атмосферите им са оскъдни или липсват изцяло. Марс например има изключително тънка атмосфера, а Меркурий практически няма. Въпреки малкия си размер тези четири тела са най-добре изучените планети в Слънчевата система и единствените, достигнати от човешки или роботизирани апарати.
Външните планети — Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун — са газови или ледени гиганти, намиращи се отвъд астероидния пояс. Те са несравнимо по-масивни от вътрешните. Юпитер е над 300 пъти по-масивен от Земята и е най-голямата планета в Слънчевата система. Тези планети нямат твърда повърхност и са изградени предимно от водород, хелий и леди. Притежават мощни атмосфери, многобройни спътници и пръстенни системи. Сатурн е известен с великолепните си пръстени, но такива имат и останалите три, макар и по-слабо изразени. Уран и Нептун се класифицират като ледени гиганти поради по-високото съдържание на леди спрямо Юпитер и Сатурн.
Разликата в характеристиките се дължи на разстоянието до Слънцето по времето на формирането им. Вътрешните региони са били твърде горещи за задържане на летливи вещества, докато отвъд снежната линия — на около 3 до 5 астрономически единици от Слънцето — условията позволявали натрупване на ледени материали, от които израстват гигантите.
Тази фундаментална разлика между двете групи е ключова за разбирането на структурата и еволюцията на Слънчевата система. Вътрешните планети са свят на камък и метал, а външните — на газ, лед и все още слабо изучени дълбини.