Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Невербалната комуникация е богат и сложен език, в който жестовете и мимиките играят различни, но взаимно допълващи се роли. Разграничаването им е важно за по-задълбоченото разбиране на човешкото общуване — и за по-съзнателното им използване в ежедневните взаимодействия с другите хора около нас.
Мимиките са движенията на лицевите мускули, чрез които изразяваме емоционални състояния. Усмивката, намръщването, повдигнатите вежди, разширените ноздри — всичко това са мимики. Те са до голяма степен универсални: изследванията на Пол Екман показват, че шест основни емоции — радост, тъга, гняв, страх, изненада и отвращение — се изразяват по идентичен начин в различни култури по целия свят, независимо от езика и обичаите.
Жестовете, от друга страна, са движения на ръцете, главата, раменете или цялото тяло, използвани за предаване на смисъл. Те могат да придружават речта, да я заместват или да й противоречат. Жестовете са значително по-зависими от конкретната култура — знакът с палец нагоре е позитивен в едни общества, но обиден в други. Тяхното точно значение изисква познаване на социалния контекст.
Мимиките са почти автоматични и трудно контролируеми — именно затова се считат за по-достоверен индикатор за истинското емоционално състояние на човека. Микроизразите — мигновени движения на лицето, трайни само долю от секундата — разкриват скривани чувства дори при хора, обучени да прикриват емоциите си публично.
Жестовете, напротив, са по-съзнателни и управляеми. Говорителите използват жестове, за да подчертаят важни точки, да илюстрират идеи или да регулират темпото на разговора. Политиците и публичните оратори са специално обучени да ги използват стратегически, за да засилят убедителността и въздействието на посланието си пред аудиторията.
Посочването е особено интересен пример: то е жест, но едновременно предизвиква мимична реакция у събеседника — следването на погледа. Така жест и мимика се свързват в единен комуникативен акт, илюстрирайки колко тясно преплетени са двата канала на невербалната комуникация в реалното общуване.
Когато вербалното послание и невербалните сигнали съвпадат, доверието и убедителността се засилват. Когато си противоречат, хората интуитивно вярват повече на тялото, отколкото на думите — защото тялото лъже значително по-трудно от езика при повечето хора.