Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Играта не е награда след работа — тя е работата на детето. Тя е основният механизъм, чрез който детето преработва преживяванията, развива въображение, тренира социални умения и изгражда разбиране за света. Третирането й като лукс или почивка е дълбоко погрешно разбиране на нейната природа.
Свободната, неструктурирана игра развива изпълнителните функции на мозъка — планиране, импулсен контрол, гъвкавост на мисленето. Когато децата измислят правилата на игра сами, договарят роли и решават конфликти без намеса на възрастни, те тренират умения, несравнимо по-ценни от тези, усвоени по инструкция.
Въображаемата игра — с роли, истории, измислени светове — е биологично вградена форма на обработка на реалността. Детето, разиграващо ситуация от живота си в игра, я преработва безопасно. Психолозите и терапевтите отдавна използват играта като терапевтичен инструмент именно заради тази й природа.
Физическата игра — тичане, катерене, бой с умерен риск — изгражда телесно самопознание, граници и устойчивост. Децата, лишени от физическа игра с умерен риск, показват по-висока тревожност и по-слаба способност за оценка на реалната опасност. Рискът в играта е тренировъчна площадка, а не заплаха.
Социалната игра с равни е незаменима. Никакво взаимодействие с възрастни не може да замести опита от игра с дете на същата възраст — с неговите конфликти, неговите преговори, неговото несправедливо поведение и неговите моменти на солидарност. Именно там се гради социалната компетентност.
Детството, лишено от игра, е детство с дефицит в развитието. Тревожните деца, нуждаещи се от постоянна стимулация, неспособни да понасят скука — те не са жертви на твърде много игра. Те са жертви на твърде малко и на среда, не позволила им да изследват света по свой начин.
В практически план, подкрепата на играта не изисква скъпи ресурси или специални условия. Тя изисква защитено свободно време, минимална намеса от страна на възрастните и готовност да се толерира шум, безпорядък и конфликт. Тези условия са неудобни за много съвременни родители, но са инвестиция с изключителна дългосрочна стойност: детето, израснало с достатъчно игра, е по-творческо, по-устойчиво и по-социално компетентно от своя прекалено структуриран връстник.
Детското право на игра не е сантиментален идеал — то е подкрепено от декади научни изследвания и от Конвенцията на ООН за правата на детето. Обществата и семействата, защитаващи това право в ерата на дигитализация и свръхструктуриране, правят нещо по-важно от следването на мода — те защитават биологичните нужди на детето в свят, все по-неблагоприятен за тяхното удовлетворяване.