Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Пространството е нещо, което приемаме за даденост — то е навсякъде около нас, в него съществуват всички обекти и то е „арената“, в която се разиграва физическата реалност. Но защо изобщо съществува пространство? Този въпрос е едновременно философски и физически, и засяга самата природа на Вселената. Отговорите на съвременната наука са изненадващи и нерядко контраинтуитивни — пространството съвсем не е просто „кухо нищо“, а активна физическа реалност.
Съвременната физика описва пространството не като пасивен контейнер, а като активна физическа структура. Теорията на относителността на Айнщайн обединява пространството и времето в единна четириизмерна реалност — пространство-времето. Тази структура не е статична: тя се огъва под влиянието на маса и енергия. Именно огъването на пространство-времето е това, което ние усещаме като гравитация. Земята не „дърпа“ нас — тя изкривява пространство-времето около себе си и ние следваме кривите траектории в него. Планетите орбитират Слънцето по същата причина — не защото сила ги дърпа, а защото следват естествените криви в изкривеното пространство-время.
Пространството не е нищо. Дори в абсолютния вакуум — там, където няма нито един атом — пространството има физически свойства. Квантовата механика показва, че вакуумът е изпълнен с така нареченото нулево-точково поле: постоянни флуктуации на енергията, от които могат да се появяват и изчезват двойки частици. Това не е хипотеза — ефектите на вакуумните флуктуации са измерени с висока точност. Пространството е живо и активно дори когато изглежда напълно „празно“.
Въпросът защо пространството има точно три измерения — дълбочина, ширина и височина — е все още отворен. Математиката позволява произволен брой измерения, но наблюдаемата Вселена е тримерна в пространствен смисъл. Някои теории, като теорията на струните, предполагат наличие на допълнителни свити измерения, твърде малки за директно наблюдение.
Пространството се е появило заедно с времето в момента на Големия взрив. Преди него въпросът „какво е имало“ е физически безсмислен — не е имало нито „преди“, нито „някъде другаде“. Пространството е самата рамка, в която се разиграва всичко, и то е толкова фундаментално, че физиката все още не е дала напълно задоволителен отговор за неговата природа.