Този справочник се стреми да предостави концентрирана, проверена лесно достъпна информация по дадена тема или област организирана по начин, който позволява бързото намиране на желаното съдържание. В днешния свят преизпълнен с информация е нужен разумен баланс, разумно ограничаване и разумни действия.
За връзка с нашия екип не се колебайте да изпратите Вашите въпроси, предложения и съвети. Очакваме Ви!
Луната не излъчва своя собствена светлина — тя отразява слънчевата. Причината да я виждаме в различни форми всяка нощ е чисто геометрична: всичко зависи от ъгъла между Слънцето, Луната и наблюдателя на Земята. Именно тази постоянно променяща се геометрия ражда красивия и предсказуем цикъл на фазите.
Луната се върти около Земята приблизително за 29,5 дни — толкова продължава един синодичен месец. През това време тя преминава последователно през всичките си фази: от невидимото новолуние, през нарастващия сърп, първата четвърт, нарастващата гърбица, пълнолунието, намаляващата гърбица, последната четвърт и обратно до следващото новолуние. При новолуние Луната е между Земята и Слънцето — виждаме тъмната й страна. При пълнолуние тя е от противоположната страна на Земята спрямо Слънцето — виждаме цялата осветена страна. Всички останали фази са плавни преходи между тези две крайности, видими всяка ясна нощ.
Важно е да се разбере, че Луната не се мени физически. Тя е непроменена — само осветената й страна е различно видима за нас в зависимост от положението й в орбитата. Половината от Луната е винаги осветена от Слънцето, но колко от тази осветена страна виждаме от Земята зависи изцяло от геометрията на момента. Смяната на фазите е оптическо явление, не физическо изменение на самото небесно тяло.
Интересен факт е, че Луната е синхронно въртяща се около Земята — тоест периодът на въртенето й около оста й съвпада с периода на обиколката й около Земята. Затова ние виждаме винаги едната и съща страна на Луната. Другата, тъмна страна не е вечно тъмна — тя просто никога не е обърната към Земята, но получава слънчева светлина редовно. Тя е невидима единствено за нашите очи от земната повърхност.
Смяната на фазите е един от най-лесно наблюдаемите астрономически цикли за жителите на Земята. Именно тя е дала основата за понятието месец и е служила за измерване на времето при почти всички древни цивилизации по света. Лунният календар остава в активна употреба и до днес в много части на света, което само по себе си говори за неговата практическа стойност.